автор: Albatros

Понеже автобусът ти се счупи
в една кория между две села,
ще ти постеля в мечите хралупи
разчепканата утринна мъгла.

На чимовете мъх и суха папрат,
върху килим от борови игли
ще мине есента в каляска златна –
като царица с дрипави поли.

И – пришълци от Марс и от Проксима –
с надеждица за тих живот дошли,
със тебе ще се крием цяла зима
от МВР, от НАП – и от НОИ.

Сковани в такси, данъци и глоби –
все тъй красиви – дните ще летят.
Не е възможно никой да пороби
дори светулка в този глупав свят.

И нека нощем вятърът да тупа
снежеца от Вълшебния килим.
А ние с теб – във мечата хралупа –
прегърнати мечочета – ще спим.

А щом усетиш мечата ми ласка
и те закича с пролетния цвят,
ще отлетим със златната каляска
към някой много по-човечен свят.