автор: ringo

На моменти отчайвам се просто
и замлъквам задълго - смутен...
Нито Музата идва на гости,
нито виждам поета във мен!

И безсмислено драскам по листа,
но от никъде - лъч светлина!...
Нежни думи любовни аз искам
да напиша, но бягат ми - нА!...

У дома и стените облепих
със поети - портрет до портрет!
Белким Музата тъй да се сети
и за мен - позакъсал поет...

Пък си мисля - бе, как ще се сети?
Колко други до днес зачерта!
Пък я чакат и още поети,
че последна надежда е тя...

Ми, ще чакам, какво ми остава?
И ще драскам куплет след куплет.
Тя - хартията, всичко прощава...
А при Музата пазя си ред!...