автор: Silver Wolfess

Над морето – вечерня, а Бог – по-бездомен от мене…
Късен гларус е август, кърви под Господнята самост.
Заприличва на дом – за безпътника в залез постеля –
и в покоя му влизам със гола душа –
като в Храма.

Есента ли проплаква? Пищи над прибоя й птица.
Елегично докосват се с бриза – любовно попътни.
И трепти по небцето ми сол – старо чувство за пристан –
не усетих кога, нито колко пътувах
до вкъщи.

... А съм ничия, Господи. Толкова ничий е вятърът.
Непростимо наивна и смешна – отглеждам заблуди.
Имат край и сезоните, зрее в мен вълчата азбука,
но сега ми е есен
и друго не искам да слушам…

… Напращели са клоните с тъмни, безсънни смокини.
Някой сръчно отпенва, друг бърка във сладкото с пръсти.
После писък и смях… И надничам през процеп в годините.
Виждам мама, а аз…
След това заднешком се измъквам.

август 2012 Несебър - Бургас