автор: ahilbg

Бързо отминаваха монотонните дни ,
за да отстъпят място на нощите безкрайни .
Отново сливахме се аз и ти ,
в прегръдки тъй омайни .

Вкусвах нежното ти тяло ,
усещах ароматът ти блажен ,
в насладата потъвахме изцяло
и се чувствах като прероден .

Разказвахме истории за бъдещите старини ,
споделяхме смелите си детски мечти .
Смехът ти озаряваше цялата стая
а аз се чудех това ли е рая .

Спомням си погледът , изпълнен с искри .
И сърцето ми отново започва да тупти .
Усмивката , която ме правеше див ,
целувката – почти щастлив .

Вечно студените , ефирни ръце ,
които стопляха моето сърце .
Сълзите в очите ти от вятъра студен ,
каквито така и не пророни за мен ...