автор: azz

Скитащи устни опъват
тетивата на улици,
огпуснати влажно
по пъпа на времето.
Някак е северно
и някак си южно е,
смокиново някакво,
чакълено, шеметно...
Краката ни галят
езика на залеза,
аромат на узряване
гъделичка по устните.
И е сладко и лепкаво,
леко есенно, вчерашно,
наслоено по въздуха,
върху клони разпуснати
по тревата- несресани,
неочаквано сбъдващи-
зад гърба ни ухае
на незрели смокини
и целуват дъха ни,
ароматно и хлъзгаво..
Подари ми очите си-
да се видя как вързваш ме

като лодка... за пристана
на твоето дишане.