автор: Albatros

Бях доста трезвен в седем сутринта –
и помня, че се срещнахме на Графа.
За твоето бретонче на черта
сменихме си лежерни два-три лафа.

Похвалих ти ефирния парфюм
и якето с плисираните дипли.
Бях го видял веднъж на щанда в ЦУМ –
и точно ти със него се накипри.

И мисъл изведнъж ме връхлетя –
не мисъл – мисли! – на съветски групи,
че онзи готин бански на цветя
пак ти – за варненския плаж си купи.

Понеже някак странно се смрачи
и слънчицето скри се на завоя,
аз тихо казах: – Ах, какви очи! –
и в този миг усетих, че си моя.

Момиче мое, ти си тъй добро,
че Менделсон в мен маршове засвири.
Ще черпиш ли в отсрещното бистро? –
да хапнем пица с две студени бири.

Или и с тебе ще се разделим –
случайници без дом и перспектива.
А любовта – с Вълшебния килим –
все по-далеч от нас ще си отива?

Когато си отида от света,
от мен помнете тия два-три лафа –
и светлото момиче в утринта,
с което пийнах биричка на Графа.