автор: Blagova

Телефонът звъни. Позивна за душите.
Ало, ало…Вдигни!… Сто звънчета в ушите.
Аз съм тук. Ти си там. По средата – звездите.
И политам натам. С мисълта на орлите.

Върху облак пернат да поседнем за малко.
Не е нужен обхват. Нито двойна слушалка.
Няма времето как някой тук да засича.
Няма вятър и мрак. Само слънце напича.

Телефонът е пряк. Няма как да запуши.
Не отказва със щрак. Търпелив, равнодушен.
Ало, ало… Вдигни!... Сто щурчета в ушите.
Щом решиш, позвъни! Среща – там. Сред звездите.