автор: severianin

“...за оня миг вечност...”
Жак ПРЕВЕР, “Градината”

“Какво е вечност, ако няма миг?”
Венета АРАХАНГЕЛОВА


...И аз не съм ли всъщност
миг от вечност
– дълбока, безначална и безкрайна,
с начало и финал – мъглява тайна –
внезапен квант стихийност бързотечна?

Какво съм, щом самият аз разделям
– с амбицията да остана вечен! –
на кварки този миг-живот обречен
– на часове, на дни и на недели?

Не сме ли подигравката на Бога,
създал набързо между две прозевки
безпомощни разумни еднодневки?
Кой би ми отговорил?
Аз не мога!

Кого да питам?
Вечността се смее –
светът ни миг от нея съществува
и аз не знам дори дали си струва
такъв оскъден квант да се живее...

Додето мигнеш – старостта те дебне,
смъртта те чака.
И за мен е тайна
кому сме нужни толкова нетрайни.
Един миг вечност е игра на дребно!

На фона на самото мироздание
човек е смешен.
Вече ми се струва,
че Господ грозно се е пошегувал –
един миг ни е дал,
и той – страдание.

Знам, вечността е шепа мигновения,
но моят миг е недостойно кратък:
той свършва –
аз ще продължа нататък
и вечността ще продължи за мене;

и може би в безбрежната далечност
присъда друго време ще изрича
и моят миг ще бъде по-различен...

Мислете си за мен като за вечност!