автор: bROkO

винаги,
все
на някого
преча
и именно
затова,
когато
утрото е
далече,
а нощта -
просто
дупка,
пълна с
мълчание,
най-сетне
ще тръгна.
без сбогом
и без
последни
послания,
без спомени,
само с
моето отчаяние,
и тази
непотребна нужда
от топлина.
закъснели
признания,
непоискана,
протегнатата ръка
усивсва накрая
самичка.
около мен
вали тишина.
и секналата
песен
на птичките
не ми сочи
пътя, но и
няма как да
се върна.
въпреки всичко
напред,
под небето
посърнало.

в тих
унес
влача
крак
подир крак,
в страната му
Мордор,
където
тегне мрак.