автор: amduat

Кухо тупна мисъл-вкаменелост,
събрала всичко до птеродактила,
полепна с пух, пера и восък,
горя във страх, за да постигне смелост,
лъчи се плъзнаха - криле лустросаха,
огъна се, окърши се кръг плосък,
нави се във спирала омагьосана.

Икаре, победител си на два терена -
динозаврите продъниха света с фосили
и митове въртяха се във кръг проклет.

Икаре, пред теб не коленичи сган обезверена!
Спиралата издигнахме със сетни сили -
до слънцето, което пазим във сърца безчет.

В морето разлива се краят ти -
неспокоен, но глух и дълбок.
Тишина със земя се замесиха
в най-есенциалния оброк.

Мълчанието втасва досега...