автор: Rodenavlotos

Отредена ми беше нелепа душа на клошар,
ровещ в задния двор на едно непотърсено щастие.
Сред обелки от ласки и целувки на устни от нар,
се търкаля афиш от спектакъл без мое участие.

Непростимо сив, моят живот “sic transit”,
без дори да го бръсне с крилото си “Gloria mundi”
и след този провал, от чувала пробит,
се изсипват резонно последните мои секунди.

В този образ на жертва, навярно за друг отреден,
някак трудно се вписвам. Дали не е късно да моля
Бог да спретне повторно спектакъла с мен-
продуцент, режисьор и актьорът във главната роля?