... а ти си толкова далече,
но сякаш си пред мене, мила.
На летен спомен ме обрече
ръце протягам да те имам.
Готов съм да се хвърля с тебе
и в най-бездънни тъмни ями,
дори простора необятен
бих прелетял за нула време.
Съдбата нам е отредила
във грешно лято да те срешна,
сам Бог или Сатанаила
изпитват ми душата грешна.