автор: vyatur

И днес дъжда ни отмина.
Небето, без облаче е над нас.
Под краката земята ни стене,
напукана, молеща без глас.

А хората Богу се молят,
за малко дъждец, да полее,
изсъхнали селски градинки,
скована, тъжна от суша земя.

Но облаче, още не се вижда.
Вятъра, пари всичко край нас.
Водата в реката изчезна.
А кладенеца в двора е сух.

Бедност и глад вече напира.
Чука на всяка Родна врата.
А няма кой сит,на гладен да вярва.
Забравени от Бога и властта.