автор: apostola

На този ден съм аз роден
и съм роден със риза.
Това бе мойта виза
в живота вече посребрен.

Валя ме дъжд,валя ме сняг...
И вятъра не спира.
Но тъй не се умира,
когато си на своя бряг.

На своя бряг съм пак сега
и тук е мойта къща.
И тук ме пътя връща
във радост чиста и в тъга.

И всеки мой познат е тук-
Честито! да ми каже.
А аз в сърцето даже
ще помня дума или звук.

Наздраве!-мили и добри!
Наздраве!-във голяма доза!
Живот във стих и проза-
дано ме чакат още дни!

28.08.2012
София