автор: blagova

Моят учител... Стар, посивял.
Под светофара изчаква сигнала.
Като стрелка на часовник. Замряла.
Таке, диоптри, дебел зимен шал.

Светла случайност... Минал е век.
А го познах, сякаш бИло е вчера.
Същата строгост и шик в маниера.
Стойка - на мъдър, уверен стратег.

А между нас - булевардът лети,
като на кадър от старите ленти.
Моят учител - кумир на студенти,
чака отсреща, на острова тих.

Времето спря между него и мен.
Ятото спомени литна, пресича.
Скъпи учителю - миг, да дотичам!
Светна след мен светофарът зелен.

Пак съм студентка с непълен конспект
в шумната някога аудитория.
Клаксони свирят зад мен... Оратория!
Моят учител приветстват. С респект.