автор: vesan

Защо като разсърдено дете
виня се, че отдавна не намирам
във джоба си пари, като разбирам,
че не аз тях – не ме намират те!

За тях да се потя дали си струва?
Шумящи, звънки, всякакви на звук
те съществуват, само че за друг,
а аз за тях, уви, не съществувам!

И търсят те не мен, а някой друг,
от мене все странящи упорито.
Изглежда, че с любов не ги почитам,
и те с взаимност връщат ми напук!