автор: argonyk

Под два кубика жълта пръст ронлива
не мисли зад челото ще дълбаят -
тела дъждовни червеи ще вият
без хал хабер за Ада и за Рая.

Ще бъда спомен, разпилян в легенди -
пияница, женкар и стар безделник...
Ще тръпнат хубавици с устни медни
по моя лик – на вечния неверник.

Едва ли някой скръб ще го налегне,
едва ли ще заплаче в късна доба...
Друг името ми користно ще впрегне,
съвсем наясно, че лежа във гроба.

Совалката на дните пак ще трака.
Животът ще е шарен като черга.
Ще се размиват костите ми в мрака,
светът е, както казват, не от вчера.

Но и под два кубика пръст ронлива
напролет в стрък коприва ще се влея.
Неверниците всъщност са парливи...
И в цвят от роза просто не виреят!