автор: Selianin

Снощи, като чух за седмата българска жертва в Ирак, се ядосах много, но после отидох на майстор и си смених чипа. С мен се случи същото, което се случи с НДСВ и с неговата чудна приказка за стълбата.

Преди да си сменя чипа, никак не обичах сегашната българска управа. Гласувах не за нея. Гласувах за сегашния президент. В мои творби критикувах управата, а хвалих президента. Макар, че уважавах една велика страна, много ме дразнеше генерал-губернаторското поведение на Негово Превъзходителство нейния посланик у нас..

Сега, когато в главата ми щъка новият чип, препоръчвам на целия народ да стори същото. Само тогава всеки, досущ като мене, ще почне да гледа по друг ( в смисъл положителен) начин на събитията и явленията в нашата държава.

Ето, аз вече не харесвам чак толкова много президента. Той си прави пас, а се пише Върховен Главнокомандващ!

Горещо подкрепям участието на България във войната в Ирак. Осъждам опитите на някои зложелатели, които нарочно занижават броя на българските жертви в Ирак. Как не ги е срам, да твърдят, че сме дали само седем жертви пред олтара на великата страна! Всички знаем, че освен тези седем загинали, ние дадохме и ДВАМА ЗАКЛАНИ! Значи, нашият принос са ДЕВЕТТЕ ЖЕРТВИ (засега)! Като имаме в предвид, че бъдещето е пред нас, и че ние сме в Ирак все още само с петстотин бойци, и то за много по-кратко време (пък и не участваме пряко в бойни действия!), следва простият математически извод, че ние най-успешно от всички даваме своя принос (в смисъл на жертви) към любимата световна демокрация. Ние сме на първо място в света и можем заслужено са се гордеем с това. Особено нашата държавна управа. Брате, бъди сигурен, че нашето участие в Ирак много ще й помогне на следващите парламентарни избори. Ама много!

Дочувам, че се тъкми нова война – този път срещу Иран! Не се и съмнявам, че на базата на нашия български усет, интелект, и старание, ще успеем да се включим първи в бойните действия. Така е, ние сме велики стратези, пък и вече оправихме нашата държава. Сега е дошло време да оправим целия свят! В историята си имаме светли страници! Навремето успешно сме се включили към оста Рим – Берлин – Токио. Помогнали сме много на най-хубавия демократ в света Хитлер и сме спечелили величествени фойерверки и бомбардировки над столицата София, репарации и ред други исторически екстри. Помагайки сега в Ирак, ние успешно изтриваме дребните недоразумения и тогавашна наша вина към Сащ и Англия. Тъй че, ние българите, сега сме на много прав път, братко мой…

Ех брате, брате! Голяма работа било човек да си смени чипа. До вчера смятах, че нашият батальон трябва да тръгне не за новата база в Дивания, а за България. Днес с новия си чип смятам, че мястото ни е в Ирак, Иран и т.н.Дето се казва, то и нашето място е там! Рамо до рамо в редовете на славната, световна коалиция и встрани от назадничава Европа!

Имам и една тревога, братко мой! Понякога се опасявам да не си смени чипа и бойният ни батальон в Ирак! Ами, ако той вземе, че превърти и тръгне за България, и то направо за София!… Че нямаме и войска в София, която да го пресрещне, както едно време…
…………………………………………………………………………………………….
След като махнах чипа от главата си, поднасям моите съболезнования на семействата и близките на загиналите и закланите българи в Ирак! Поднасям моите синовни съболезнования на моята Родина - Република България, за пожертваните й синове, авторитет и огромни финансови ресурси!

Да! Велик е българският войник, но дано България намери своя Сапатеро и тази трагедия час по-скоро спре!
25.10.2004 г.