автор: Milvushina

Одри Лорд е американска чернокожа поетеса, която е практически непозната в България. Умира от рак през 1992 г. Това стихотворение е част от стихосбирката Черният Еднорог. Едно от малкото произведения, които не мога рецитирам без сълзи в очите.


ПЕСЕН ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО

За тези от нас, които живеем на брега,
Постоянно застанали на ръба на решението,
Съдбоносни и сами
За тези от нас, които не могат да си позволят
Мимолетни мечти за избор,
Които любят в коридорите на идване и връщане
В часовете преди изгревите
Като гледат в себе си и навън
Едновременно преди и след
Търсейки настояще, което да роди утре
Като хляб в устите на децата ни,
Така че техните мечти да не отразят
Смъртта на нашите

За тези от нас,
Които са белязани със страх
Като бледа линия в центъра на челата ни
Научени да се страхуват с майчиното мляко
Защото с това с това оръжие,
Тази илюзия, че сигурността е възможна,
Онези с тежките стъпки искаха да ни накарат да замлъкнем
А за всички нас,
Този миг и този триумф,
Не сме родени, за да оцелеем

А когато слънцето изгрява, се страхуваме,
че може да не се задържи
Когато слънцето залязва, се страхуваме,
Че може да не изгрее на сутринта
Когато стомасите ни са пълни се страхуваме
От лошо храносмилане
Когато стомасите не са празни се струхуваме,
Че няма да ядем отново
Когато обичаме, се страхуваме,
Че любовта ще изчезне
Когато сме сами, се страхуваме,
Че любовта никога няма да се върне
А когато говорим , се страхуваме,
Че думите ни няма да бъдат чути или добре приети
Но когато мълчим,
Пак ни е страх

Затова е по-добре да говорим
И да помним, че
Не сме родени, за да оцелеем

(Одри Лорд)

---------------------------------

A LITANY FOR SURVIVAL

For those of us who live at the shoreline
standing upon the constant edges of decision
crucial and alone
for those of us who cannot indulge
the passing dreams of choice
who love in doorways coming and going
in the hours between dawns
looking inward and outward
at once before and after
seeking a now that can breed
futures
like bread in our children`s mouths
so their dreams will not reflect
the death of ours:

For those of us
who were imprinted with fear
like a faint line in the center of our foreheads
learning to be afraid with our mother`s milk
for by this weapon
this illusion of some safety to be found
the heavy-footed hoped to silence us
For all of us
this instant and this triumph
We were never meant to survive.

And when the sun rises we are afraid
it might not remain
when the sun sets we are afraid
it might not rise in the morning
when our stomachs are full we are afraid
of indigestion
when our stomachs are empty we are afraid
we may never eat again
when we are loved we are afraid
love will vanish
when we are alone we are afraid
love will never return
and when we speak we are afraid
our words will not be heard
nor welcomed
but when we are silent
we are still afraid

So it is better to speak
remembering
we were never meant to survive

- Audre Lorde, The Black Unicorn