На облегалката на пейката до фара
заплела се е панделчица стара.
А някога едно момче на тази буна
за първи път момичето целуна.
Морето в нейните очи блестеше,
русалка дивна и плашлива беше.
Целуна я по розовите устни
и цяла нощ ръката й не пусна.
Момичето забравило е вече,
нощта вълшебна е така далече.
Когато слезе на брега момчето,
за малко сяда в бара на градчето.
Морето днес отново ми повтаря
история от приказка по-стара.
Морето панделчици не забравя
и фара никога не изоставя.