С усмивката ти нежен е света
кат меко кадифе ти е гласа
във погледа - две рилски езера,
узряло жито в твоята коса.
Със тяло на египетска богиня,
целувката ти - сладка кат смокиня
две лунички на рамото се смеят
под тях гърдите мамещо белеят.
Ръце протягам в сладостна хипноза
да топна пръсти в сочната ти роза.
Но твоята реакция кокетна
прекъсна дрямката ми мимолетна.
Кога до мене ти си се сбабила,
та в миг изчезна мъжката ми сила?