автор: Boryana

Ако думите ми се вричаха,
щеше да ми е лесно.
Нямаше да се свличат,
като ранени, песните ми.

Нямаше да съм свечеряване
от ония- най- тъжните,
в които гаснат слънцата,
от никого непотърсени.
Щеше да бъде тъй просто,
ако не ме отричаха!
Тогава щях да ти кажа
кратко, ясно и истински:
Тъгувам, чу ли, тъгувам,
света ми някой отсича,
и смешно е, и е глупаво,
и никак на ми прилича..,
Не са ми нужни метафори,
не търся фрази красиви,
за да ти кажа: земята
без тебе цялата сива е.
И още да те помоля:
Върни цвета й в очите ми-
безцветно някак съм болна…
А пък лекът е в лечителя…

…Но думите са тъй строги!-.
прибират си даже сричките….
И да ти кажа- не мога,
че те обичам. Обичам те.