автор: ladyinblack

На думи всички сме велики
и носим дух непобедим,
държим в ръцете слаби пики,
а лъжем, че аса броим.
На думи всички сме големи,
но овцедушни сме,уви
и пред реалните проблеми
смирено свеждаме глави.
На думи всичко ни е лесно-
животът прост е и щастлив,
но истините безсловесно
превръщат ни във негатив.
На думи-има сто причини
да съберем от страх багаж...
за жалост, слабостта личи ни,
дори прикрита зад кураж.
Така достойни сме на думи,
завидно мъдри за съвет.
Но после ни застигат суми
на глоби за невзет билет.
На думи всеки лесно дава,
"Спокойно! Как ли? Аз си знам...",
но щедростта се изпарява,
в калта, когато тънеш сам.
Погубват думи-маракаси-
дрънчащи,но без смисъл свят
когато само с гордостта си
е някой силен и богат.
"Така ще е!", на думи може,
но после-свити рамена,
и с поглед сив и разтревожен,
прибираш свойте знамена.
На думи всичко заслужаваш,
прослава в твоя чест ехти.
Доверие на кредит даваш,
а лихвите изплащаш ти!
Мълчим, когато думи няма,
вината ни да заличат.
И лъсва "сладката" измама
на истините от лъчът!
Мълчанието става злато,
щом стигнеш промисъла висш.
Но думи вадиш ли от блато.
ще можеш ли да си простиш?

Милена Белчева