Животът е неповторим ескиз
с размити от несигурност контури
духът напомня полета на лист,
достигнат от непредвидими бури.
Животът е възторг, но и печал,
попарена в слана изящна роза.
Когато твърде много си раздал
на вятъра-и римите са проза...
С изтекъл срок на годност ли сме днес,
че другите за чара ни са слепи?
Останали без път и без адрес,
без ласка, без надежда и подкрепа!
Това ли е животът ни мечтан-
усилия за два-три гроша в джоба?
На другите протяга щедра длан,
за нас-и непризнание, и злоба.
И все пак, по-щастливи сме от тях,
за трепетите в детските зеници,
за светлите минути искрен смях,
за свободата да сме като птици!
И може би, чрез тях благословен,
по-смислен и по-свят ни е живота.
С раздиращ вик човекът е роден,
за да открие свойта вярна нота...
Милена Белчева