автор: varban_kolev

Веднъж прочетох хубаво стихотворение,
но ужасен открих, че то бе плагиат.
Пишман поетът сякаш беше крал от мене,
посегнал скверно словото на мой събрат.

Не знам какви са тия сбъркани драскачи –
да окрадат на други хубава творба!
Крадецът като мършав гарван е заграчил,
дошъл на пищен пир и веселба...

Преписал за пари и шумна лесна слава,
бездарието си допълнил със грабеж.
Подобно камък съвестта му е корава.
И как такива хора да не ги презреш!

Макар и слабо, но да беше писал свое
/ не всеки надарен е със висок талант /.
С ръчицата джебчийска на душата, той е
скопил докрая дарба, чест, морал и свян.

Човекът, който бе ограбен, е покойник.
Щом плагиатстват го, е истински поет!
Но както носи си петното недостойният,
ограбеният – славата – на свой си ред.