автор: CheGuevara

Баба Мария отдавна нямаше котка. Последната я напусна, тихо угасвайки на преклонна за посестримите си възраст и от години лежи под ружите в края на двора. Трудно преболедува смъртта й и повече не прибра животинка до себе си – знаеше, че при следващата не тя, а котката ще тъгува за нея. Дните на баба Мария са вече преброени и тя не искаше нейното успение да разкъса любящото сърце на котката.
Понякога минаваше покрай магазинчето за домашни любимци в квартала. Дълго се любуваше на породистите котенца, но погледът й се задържаше най-вече на лъскавите реклами...Познаваше ги и от телевизора. Най-вкусните реклами, които е гледала през дългия си живот!...
Често сънуваше един и същи греховен сън – похапват си с покойната писана едри, сочни, ароматни хапки на Уискас, а цялата махала завистливо преглъщат зад перденцето на кухничката й...
Баба Мария притеснено се оглеждаше, мислено се прощаваше с изкушението си и припряно, с подтичване, се отдалечаваше от магазинчето...И така, всеки път.
Днес беше по-различен ден. Усети го още със събуждането си. Бръкна под дюшека и напипа халвяната кутия, в която всеки месец събираше стотинките, останали от пенсията. Капка по капка – язовир пълни...Преброи ги и остана доволна.
Скоро ситнеше вече към магазинчето. Преди да влезе се огледа за любопитни съседски погледи и бързо хлътна вътре.
Дълго разглежда щанда с лъскавите кутийки. Избра си заешко със зеленчуци, телешко с моркови и, разбира се, пиле с ориз и зеленчуци. „Котката ми е голяма лакомница, умира си за тези вкусотии – и тя гледа телевизия....“ - обясни притеснено на продавача, плати и пак с оглеждане напусна магазина.
Прибра се направо вкъщи. Заключи след себе си и придърпа перденцето на кухничката.
Защитена от любопитните очи на света около нея, баба Мария отвори кутията със заешкото месо, изсипа го много внимателно в алуминиевата чиния и завъртя ключа на котлона.
Скоро стаичката се изпълни с неповторими аромати и след минути баба Мария се отдаде на изкушението си изцяло...

Ружа Велчева