Те казаха, че утре ще вали.
А вдругиден ще ни затиснат жеги.
Но ние ще се скрием с теб, нали? –
под сенките на улица „Карнеги”.
Или ще седнем в някое бистро –
да те почерпя с торта към кафето.
Момиче мое, ти си тъй добро,
че на мъжа ти ще наложа вето!
Той сигурно във съботната нощ
хаби калъп сапун – за теб се къпе.
Във банята пръхти със страшна мощ.
И казваш ти: – Хавлията ти, скъпи!
Осиротели, скришни и добри,
случайници – без дом и перспективи,
в панелните софийски пещери
дали ще бъдем някой ден щастливи?
Или – додето аз ти пиша стих,
ти ще ми сипваш свинското със зеле,
и нашият животец – чист и тих,
ще се изниже в празните недели.
И нека да пере убийствен дъжд.
И нека ни връхлитат страшни жеги –
една Жена и аз – самотен мъж,
към теб пресякъл улица „Карнеги”.