автор: lordly

Винаги съм се колебал, дали като речеш на някого „тарикат”, му правиш комплимент, или го обиждаш. Най-ранните ми спомени са свързани с милувка по острата ми четина, придружена с думите, „ох на дяда тарикатчето”, кога скришом от баба носех нова пахарка с вино на галещият ме. В началното училище тази думичка придружаваше продължителното усукване на ухото ми, което, тъй като не ми доставяше удоволствие, значи не ще да е било комплимент. Ей за туй, с тези уводни думи, днес поставих темата за обсъждане в клуба на кварталните зевзеци.

Пръв естествено, я взе „академикът” (за запознанство вж. разказчето за него):
- Според мен, тарикати има по целия свят и по тази причина „тарикатлъкът” не е етноложко понятие – рече го и най-авторитетно си опъна увисналата гуша, при което ми заприлича на пеликан, та за туй се ухилих и си изтървах реда, та го взе бай Симо Политиката:
- Безспорно е тъй, ама по света тарикатлъка е различен. Щото, я да вземем например руснаците - ми те от всичко водка правят, даже от картофи, хляб, краставици, че и от мръсен чорап, я правели. Ами американците – направят си някъде война, ама пращат другите да се бият там. Да не говорим за евреите – уж все са онеправдани, пък те света командват. Ами китайците – рече да продължи, ама го прекъсна Митьо Семето:
- Добре де, тъй е тъй, ама кат нашият тарикатлък никъде няма, щото хората си имат цел на тарикатлъка и си го вкарват в употреба за нея, пък ний все искаме „хем тъй, ама хем иначе” – тук Семето направи онзи, парцалевият жест с наклонената глава, замижалото око и обърната с дланта нагоре ръка (нали са сещате).
- Кво искаш пък сега да кажеш бе, Семе – облещи му са насреща Политиката.
- Кво ли? Слушайте сега: Нашичкият, заедно с едно франсе и един руснак ги пратили на експедиция на остров Тамбукту. Да, ама ги хванали човекоядците, запрели ги в една къшла и взели да кладът отвънка огъня. Иде по едно време главатарят им, сочи руснака и пита – „кха-кха или жужу”. Руснакът избира „кха-кха”. Другите двама наблюдават през дупките на къшлата, как го изкарват, турват му главата на един пън и „кха-кха” с мачетите, и в казана.
После иде ред на франсето. Той, като знай вече какво е кха-кха, избрал „жужу”. Нашият гледа през дупките, че кат го подкарали поред всички мъже на племето, „жужу” – „жужу”, дорде са смарангясал и пак в казана.
Влиза главатарят да пита него, а нашият: - „кха-кха”, ама ако може преди туй мъ-ъ-ъ-ъничко „жужу” – ухили се накрая Семето.
- Е та, какво доказваш с това - разтегна пак гуша Академика.
Семето вдигна показалец към небето и заключи:
- Че и в тарикатлъка се опитваме да тарикатеем, ама от мен ша знайте: май сме от онези тарикати, дето на баламите вода носят!