автор: dbutanski

Стара наша крепост славна,
просѝя Ти с чест отдавна, -
с толкова творци на слово
за Възраждането ново!

- Трявна! - древна ми и млада,
хвърляш с обич и отрада
искри пламенни и свети
във душите на поети...

Твойте майстори прекрасни,
в уличките тихи, ясни,
сътвориха къщи чудни,
с люде български и будни.

По горите ти балкански
бой е воден великански -
с враг вековен, отомански,
че народ пищял е кански!

Ручеите ти прохладни
утоляват жадни, гладни
и по пасищата сочни
хрупат ти стада безсрочни...

Трявна! - твърдина достойна,
в утрин паметна и знойна,
мъдра си кат вековете
и кърма за синовете!...