Разкажи ми за залеза летен.
Аз те слушам, подпряла глава.
И ме галят в лице ветровете
на брега – тук пред нас оживял.
Опиши ми шума на морето.
Чувам нежен прибой на вълна.
И крилете на гларус в небето,
с вик над нас профучал в здрачина.
Припомни ми онази соната.
Виж, изгряла е кръгла луна.
И пътеката – стара позната,
мами пак да развеем платна.
Оживяват в мен звук и картина.
Твоят разказ е `Омиров стих!
В планината живяла години,
днес морето чрез тебе открих.