автор: Albatros

Момичето, което си поспа
на топлото ми рамо в автобуса,
ухаеше на пролетна липа –
на туй отгоре беше страшно руса.

До Плевен аз не мръднах въобще –
седях направо като препариран.
Дори прежалих туй, че ми се ще
да пийна барем втора ледна бира.

На дясното ухо й рекох стих.
Изгледах филма. Мача с Лео Меси.
И – плахо, но все пак се престраших,
попитах го: – Момиче, за къде си?

Да, ама не! – девойчицата спи –
издува гръд под роклицата синя.
И умножавах сто пъти по „Пи” –
безкрайните тунели на Витиня.

А във тунела, майчице – оле! –
изкарахме направо меден месец.
Добре, че бе Софийското поле,
че щеше и светът да ни е тесен!

Накрая все пак стигнахме – друс-друс.
Дори на магистрала – пак ни клати.
Тъй клати, че брюнетка в автобус
превръща се в блондинчица, егати!

А там – на автогарата – тълпа.
И гледах след косицата й руса –
момичето, което си поспа
на топлото ми рамо в автобуса.