автор: Albatros

В Борисовия парк нахълтах с бяс.
Брезичките ме галнаха със клонки.
И изведнъж, не щеш ли, зърнах аз –
Хайдут Танас печеше македонки.

И тъй като бях гладен като вълк,
и слушах как стомахчето ми свири,
изпълних аз хайдушкия си дълг –
и отърчах да купя две-три бири.

До тук добре. Ма сетне стана зле.
Хайдут Танас ханджара взе да вади.
И що станА? В Софийското поле –
към нас прииждаха девойки млади.

Едната ревна: – Ся те утепах!
А другата Хайдут Танаса погна.
Прощавай, либе, днес че не успях
във Фейсбука при тебе да се логна!

И вий, дечиня дребни... Тейко ви
без македонка – гладни – ви остави.
Но – няма как! Хайдушко „Се ла ви!” –
дори да паднем бой, ще пукнем прави.

Помни ме, либе, с всичката си RAM!
Заклех се пред камата на Танаса –
че „македонка” може и да ям,
единствено със теб – на шведска маса!