автор: jantreya

Не бях принцеса и не бях в каляска.
Откак се помня-все съм пешеходка
и затова все повече ме стряска
промяната във моята походка.
От доста време бръмкат покрай мене
моторизираните мои близки.
Не съм дори шофьор, кола да взема
и да поема накъдето искам.
Така се случи. Пътищата спират.
Посоките се сплитат и отлитат.
Светът затваря плътна двер. Умират
пейзажи , невидяни от очите.
И затова пътувам с Интернета,
на сън, в мечтите, с филмите пътувам.
Почти обходих цялата планета.
Понякога и Космоса щурмувам.
Аз мога в мислите да дорисувам
загатнатите в кадрите пейзажи.
Е,Лека нощ! След малко ще пътувам
и вече съм си стегнала багажа.