автор: traveling_musician

Зад хиляди стъпки от скъсани гуменки
летяхме със тебе на две тротинетки.
Когато се сблъсквахме, ти беше румена,
а после сърдита пред тате ме клепаше...

Нищо... По жарките бузки на времето
шамарите бащини бяха тъй нежни...
От цветни алеи събирахме кестени
и нашите тайни с тях си подреждахме...

Но всичко това ни се случи, когато
със тебе не бяхме още родени...
После те срещнах на някаква гара.
Ти чакаше влак. А аз - тротинетка...

Преплетохме погледи. Релсите хладни
във всички посоки желязно мълчаха...
От краткост мигът ни дори не разбра
дали е пристигнал или заминава...