Дъждът целува с хладни стрУи
раззеленили се листа,
пробягва край самотни клони
и пада в меката трева.
Земята жадно го изпива-
копняла дълго за мига,
когато пролетта игрива
покаже своята снага,
когато нежната вода-
тъй щедра- съживи пръстта!
И вече чувства се пияна-
с дъждовни капки е обляна.