автор: tiana

Смутена е душата и
хвърля се в реката
с надеждата да се пречисти-
дано да дойдат мислите по-бистри.

От допира с водата
разтриса се душата
и чувства се без сила-
за сетен път сгрешила.

Студена е реката,
понася се душата
по буйните води-
и слива се с безброй съдби.