автор: Ray_Jay

Следвайки някакви измислени прави и редно/нередно, трябва/не трябва човек забравя да е човек. Защо има злоба? Провокирана от един диалог, с някой
скъп за мен човек се замислих. Може би просто ги е страх "злобарите", че може да бъдат и истински добре. Без да се преструват, без да лицемерничат, а да са истински! Страх от това, че ще видят, че цялата им "доброта" е просто параван, за да откажат да се изправят лице в лице с това, което са. Злобата може би се провокира и от това, че някои са способни да направят това, което ти не си. Това, че някой е успял да съзре красота, там, където ти виждаш само разрушение... Злоба от това, че някой е свободен и няма нужда от "измислен морал", за да бъде това, което е! Че може да прави, каквото си пожелае, но има нещо "вътрешно отвътре", което го спира. А ти предпочиташ да заглушаваш този глас!
Злоба от това, че може би имаш всичко материално, но усещаш болезнено нефизическата липса, която те кара да искаш още, още и още... От неща, взаимоотношения и свят, който вече ти е излишен. За това тези с по-малкото коли или по-"евтините" къщи завиждат, и злобеят на другите... В този свят съществува един мит, че имаш ли пари, значи ще си по-добре.
Да, може би, защото пари не искат само тези, които ги имат... Но въпреки всичките пари и скъпоценни камъни на света, пак някои хора са нещастни, и се питат(някои от тях, понякога)-"защо"...
Чисто практически злобата се поражда от това, че ти си на 1-во стъпало, а някой на 20-то, но вместо да избереш асансьора, ако се стремиш към възможно най-краткия път и да се "срещнете", и прегърнете с този някой, ти се стремиш да го свалиш долу при теб, защото е по-лесно. Защото с всяко изминато стъпало-ти губиш част от своята "маска", парченце по парченце. Хората в Бг се оплакват от нямане и липса на пари, работа, но най-много липсва разбиране. Проявата или поне опита, копнежът да разбереш нечие друго човешко същество, носи в себе си смирение. Но къде го това смирение като всеки се "продава". Да, всеки от нас, ежеминутно се продава, независимо дали го осъзнава или не. Няма проблем за мен този факт! Преди време го приех, макар и с неохота, и бая време съпротива! Как така, всеки ще се продава, да не би хората да сме к*рви? Но и плодовете се продават, и зеленчуците, също, пък не са... Идеята не е в това, че си се продал, а за какво, и защо? Намерението, драги ми читателю. Дали си отдал себе си в опит да си щастлив или просто за нещо друго...
И после иде "злобата"-тоест нежеланието човек да разбере сам себе си, или да си признае защо е направил някои избори в своя живот. Като цяло, сегашното общество в по-голям % е физически ориентирано. Ако седнеш на някоя пейка в парка част от хората би чул да коментират сметки, заплата, работа, дискотеки, а друга кой с кого си ляга... Проблемът не е в секса... Проблемът е в това, че хората смятат сексът или взаимоотношенията за чисто материални, повърхности. Но, когато ги заболи "отвътре", вместо да погледнат в себе си-виждат "другите" и започват да казват "те са такива, или онакива". Но тях ги няма, драги читателю, не разбираш ли? Мен, дори, също ме няма. Боли от това осъзнаване!
По-лесно е да стъпкваш едно цвете, отколкото да го посадиш, гледайки как расте... Нали стъпкването е за 1 секунда, 2. А растежът, понякога трае цял живот! Иронията е, че съграждането, както и разрухата са двете лица на една и съща монета, но според това, кой как ги използва ги наричаме по единия, или другия начин.