автор: tiana

От болката сърцето натежава
и свито се опитва да тупти,
тогава искрено си пожелава-
да може със криле да полети!

От свободата миг да си открадне,
смразяващата болка да стопи,
оловото на тежестта да падне-
в кристален въздух да се потопи.

Отново любовта да се излее
в малкото изстрадало сърце,
а то ефирно, леко да се рее-
по-леко и от пухкаво перце.