автор: aivia

В утрото тихо и синьо
спи уморено море,
упоено от слънчево вино
и завито със меко небе.

Снощи със бури се бори,
пенеше черни вълни,
разгневено със мълнии спори,
а пък днес като локвичка спи.

Снощи то пазеше фара -
нищо не го угаси -
светлината запази лодкаря
надалече от черни скали.

Днес гъделичка го раче,
хваща във щипки вълни,
а морето си спинка обаче
и сънува човешки съдби.

Тихо пристъпвам по плажа,
милвам морето с очи,
своя тайна една ще му кажа.
Не сега, а когато не спи.