автор: Myfina

... не заспивай, когато умират звезди...
не посрещай зората без обич...
Димитър Точев

Честно казано помня как странно дойде този шеметен юли-
цяла нощ кукумявка оплакваше в ритъм живота на клонка отсреща.
Сякаш шапка на кинопродукция беше луната – препечена дюля.
Лениво от мързел светулки примигваха, сякаш им беше горещо.

В тази нощ всяка муза загадъчно сваля и свян, и презрамки -
сякаш стих, необлякъл по себе си даже и бранд еротично бельо,
а свенливият юни така деликатно изниза се в тъмното, сякаш
квартална клюкарка, по съвест осъдила този изцяло порочен живот.

Обаче нали все ме няма из тази възвишено - струнна поезия,
та поне мариачи за музика текста да ползва назаем,
първо мислех да взема от Бредбъри две-три велики идеи,
но се сетих, че той беше писал за някакви доста различни пожари.

И така - неразбрала защо от смъртта на звезди този свят се опива
и защо ли преди първоюлския изгрев нощта е фатално гореща,
дълго чаках. По някое време звездите решиха една по една да заспиват
и после разменяхме рими с една кукумявка на бора отсреща.