автор: estir

В утробата на утрото тупти надежда,
излюпват се усмивки на конци,
които се разливат в тиха нежност,
като невинни ококорени очи...
Душата се протяга с плаха вяра,
нещастно влюбена и в този ден,
но той се втурва, като луд да бяга,
обиден, че не можем да го спрем.
Отива си.. и кой ли ще го гони,
от тичане в надежди ни боли,
навлекли сме сърцата си в брони
след глупави, загубени борби..
И стреляме по него - той умира
под бръчките на нашите очи
една убита вяра си отива,
но утрото е бременно с мечти.
В утробата на утрото тупти надежда,
излюпват се усмивки на конци,
които се разливат в нова нежност,
че залеза с любов ще ни приспи.