автор: _katerina_

Корабът "Червената Графиня " се поклащаше галантно в своя танц с океана .
Елена де ла Барка си отпочива до късния следобед .
- Емили , приготви ми червената атлазена рокля , червените чехли и белите дантелени ръкавици . Може би и едно бяло чадърче също няма да е излишно в този слънчев ден . Ще изляза на разходка с Капитана .Това мургаво , загоряло тяло , този твърд поглед ме влудяват от години . Звън на камбанки отеква в сърцето ми когато погледна в изумрудените му очи .
- Преди не го харесвахте толкова , беше просто коняр , пренебрегвахте го - подхвърли закачливо прислужницата , докато правеше кокетна прическа на своята господарка .
- Обичам живота , наслаждавах се на всеки миг . Но когато Давид си тръгна осъзнах колко много го обичам . Когато знам , че е наблизо се чувствам сигурна и защитена . Ама и ти си една бъбривка .
- Една орхидея да поставим в златните ви коси мадам , нали сме на Острова на орхидеите - усмихна се Емили .
Някой почука на вратата .
Капитанът влезе и остана за миг като вцепенен . Не че беше забравил красотата на Графиня Аламбра , но в момента просто дъха му спря от прекрасното същество срещу него .
Кораловите й устни се извиха в чаровна усмивка , а палавите пламъчета в светлокафявите й очи запалваха пожари в душата му .
Целуна ръката й , галантно се поклони и я покани на следобедна разходка .
Малка лодка ги откара до брега на този приказен земен рай .
Давид и Елена тръгнаха бавно сред тучната зеленина . Наслаждаваха се на песента на синигерите и красотата на пауните .
- Ела , искам да ти покажа нещо - капитанът хвана графинята за ръката и я поведе между палмовите дървета . Стигнаха до малко езеро с красив водопад . Водата тихо ромолеше , а водните лилии плуваха свободно в кристалните му води . Приличаше на огледало , обсипано с бели и розови цветя .
Наоколо имаше много орхидеи в различни цветове и форми - бели камбанки , розови пантофки , жълти - като пърхащи пеперуди .
Приседнаха на едно хълмче .
- Разкажи ми за делфина - тъмна силна андалуска ръка погали прасковеното лице на Елена .
- Когато вълната ме повлече в океана почти изгубих съзнание . Усещах , че потъвам бавно надолу към дълбините . Почувствах нежна милувка . Нещо ме понесе нагоре към повърхността . Издаваше звуци , които ме успокояваха . Като че ли ми казваше -"Не се страхувай , не се страхувай ...". Не виждах , но усещах топлината на очите му . Перката на гърба му не позволяваше да се изплъзна от гладкото му тяло отново във водата . Остави ме на брега и помилва лицето ми с мократа си муцунка . Тези малки приятелски очи няма да забравя . Ернесто и неговите приятели - рибари се прибираха с лодката си и ми помогнаха . Това е .- усмихна се Елена .
Лаврови и кедрови дръвчета се поклащаха тежко в маранята наоколо .
- Виждаш ли онова красиво цвете - в оранжево и синьо - това е Райската птица .
- Много е красиво и изящно .
- Да , прилича на теб - малка аристократка - закачливо подхвърли Давид .
- Още ли не си ми простил глупостта и гордостта ? След като ти замина осъзнах , че нищо друго не ми дава сила и смисъл в живота , щом нямам твоята обич и закрила .
След всяко празненство бях сама , но когато беше в замъка , знаех , че си наблизо и ме пазиш . Виждах любовта в очите ти . А след това всичко опустя . Никой не можеше да ми даде спокойствието и онази сила от чувството на взаимна любов .
Давид погали русите къдрици , танцуващи около лицето на Елена . Ръката му обви нежната й талия , устните му се впиха в нейните , разтворени като разцъфнало цвете . Страстта превзе и двамата . Изпепеляващите целувки на Капитана оставиха без дъх графинята и тя се отдаде в ръцете му .
Твърдите й розови гърди , като че ли щяха да изскочат от дантеленото делколте от тежкото й дишане .
- Ще те обичам вечно , чуваш ли - шептеше Давид тихо и сластно в малкото й ушенце , докато галеше и целуваше гърдите й .
- Където и да съм , душата ми винаги ще е с теб . Ще те намеря и на края на света - продължаваше да шепти в ритъма на любовната игра .
- Люби ме - промълви графинята .
Усещаше галопиращото й сърце , докато я обладаваше . Буйната му андалуска кръв пулсираше като струните на китара , в ритъма на горещо фламенко . Кастанети тракаха в слабините му , а въздухът се изпълни със сладка нега .
Отпуснаха се на меката трева щастливи един до друг , а двойка пъстри папагали се гонеха от дърво на дърво и повтаряха неразбираеми звуци .
Двамата се погледнаха и избухнаха в сладък смях .