автор: osi4kata

аз не чувствам, мен не ме боли,
моето сърце не ускорява ритъм.
Овладявам страстите си, а сълзи
от години не са мокрили очите ми.
Аз съм камък. Твърдина.
От онези, дето оцеляват.
В миналото съм била жена.
Миналото вече е забравено.
Стреляй с думи, стреляй на месо.
Бронята ми е перфектна.
Аз не съм ранимо същество,
нито имам време да кокетнича
и да роня сълзи на кило,
и да възклицавам възхитено.
Мрамор съм с армирано стъкло.
И куршумите отскачат в мене.
Аз не чувствам и не ме боли.
Хайде, изхаби се! Наругай ме!
Пръска дъжд. Небето е сълзи.
Кървави.. Но аз ги преживявам.