Дали се сбъднах?
Нощите различно
чертаят по душата
отпечатъци..
А времето ,развързало
обувките-
не бърза,
нити чува крясъци..
А дрехата му-неотдавнашна
нехайно се облегнала
на стола.
Със нея бих стояла
до разсъмване.
Типични женски
и различно гола..
..И пръстите му разпознах
по миглите си.
Сълзят..
И сякаш искат да измият
невярното небе,
което съскаше
над мостовете ми..
И исках да се скрия..
Като последен sapiens
измислящ клонките на Рая..
Подпирам сбъднатото
с крехки длани,
а докога-
не искам и да зная..