Не зная защо и не зная къде
по-добре, че не зная защото
моят свят се крепи върху две колене
и небето е синьо - в окото!
И се стеле сумрак скрит с шум на липи
носи влага замрелия вятър
И утихва в нощта оня бяг на коне
и замира в сладостта на листата
Щом надежда расте в свежата нощ
и блещука родилно градът
Самолети летят и ми махат с криле
и преследват нощния вятър.