Искам никой да не ме усети.
Хора, ще премина съвсем тихо.
Капки падат от дърветата.
Не бойте се,
няма никой.
Аз съм една забравена пролет.
Нещо, което пада.
Един клон на земята съборен
или сянка привечер.
Няма да ви дотягам
и няма да пея.
Само понякога,
отдалече.
Аз съм този,
който ще се засмее
и ще избяга.
Няма да ви преча.
Ще бъда небе,
което угасва.
Или тишина
сред шума
на автомобилите.
Хора, хора, хора, забравяйте ме.
Няма смисъл.
Отивайте си.
Колко много неща
мога да бъда...
Но само вечер
ще се сипя
върху възглавниците ви
като пясък
в пясъчен часовник.
Вече, вече, вече...
И някой ден
ще си отида.