автор: kasiana

(фентъзи)

          Апостол Раев разкодира изпратеното от дъшеря му Имеона съобщение, гледа внимателно филмчето с Розина и Парис Амиз, сравнява ги със снимките от делата им, крачи известно време насам-натам из кабинета, по едно време спря, седна зад бюрото и написа нещо върху малък бележник.

          В същия миг от него изпадна снимка на близнаците, направена ден преди първата му съпруга да загине в нелепата пътна катастрофа, а те да изчезнат безследно и вече тридесет години – никаква вест за тях. Тежки мъжки сълзи се отрониха от очиге му и една капна върху написаното в бележника…Колко много приличаше този Парис на Дена – мъртвата му съпруга…И на Огнян, първият от близнаците – черноок, с кестенява коса, усмихнат…Другият от тях – Пламен беше рус и сивоок…”Дано само сте живи, синове мои! Където и да сте – но живи!” – простена сърцето на професора…

          Закъсня тогава полицията със затварянето на границите…Казваха му, че не е необходимо да правят това, че навярно децата са се заиграли в някоя градинка и дори не са видели катастрофата с майка им…Сигурно, като чуят новините по телевизията, добри хора ще ги доведат в районното управление…Денят отмина, изтече и нощта, но никой не се обади. Младият археолог изгуби надежда, че Огнян и Пламен ще бъдат намерени…

          Ценни часове бяха пропуснали полицаите. В това време, разделени и упоени, близнаците спяха в две леки коли, които преминаха безпрепятствено през различни гранични пунктове на България. Тази, в която беше Огнян се насочи към Франция, а колата с Пламен – към Италия…
          Никой в България не знаеше това. Освен един човек – Камен Чернев - колега на Апостол Раев, безнадеждно влюбен в съпругата му Дена…Наскоро след изчезването на близнаците, Чернев съобщи в Института, че е получил голямо парично наследство от своя леля в Австралия… Забърса археологията и се захвана с частен бизнес…

          Професорът отново се вгледа в Парис Амиз…След това отвори една папка в компютъра си, в която бе разработил по последната снимка на синовете си дигитални техни образи с предполагаеми бъдещи възрасти. Днес те щяха да са на тридесет и две години…
          Апостол Раев наложи образа на Огнян, съответстващ на тази възраст по с образа на Парис от филмчето. Черепните кости съвпаднаха на сто процента. Сърцето на професора заби учестено… Но той знаеше, че това не е достатъчно, за да повярва, че главният механик на AURORA е негов син и полубрат на Имеона. Бяха необходими пръстови отпечатъци и ДНК експертизи...
          «Ако това е Огнян, значи е осиновен...Но от кого?» - каза си Раев и погледна сведенията за Парис, които Имеона бе му изпратила. Прочете данните за семейството на главния механик на AURORA. Майка му бе записана под името Никол Патрик Амиз, а баща му – Луис Карол Амиз. Живееха в Париж, притежаваха банка…Парис бе единственото им дете…

          Професорът бе командирован за няколко дни в един от центровете на INTERPOL, в град, отстоящ на триста километра от Венеция. Италианските му колеги бяха заловили двама българи, опитали се да продадат ценни предмети от тракийското културно наследство, откраднати преди година от водещ музей в България. Апостол Раев трябваше да сравни антиките, намерени у българите с тези от каталога, и да установи оригинали или фалшификати са те. При внимателния им оглед професорът откри няколко копия на тракийски богове. След акуратен разрез, италианците извадиха от тях наркотици…
          От разпита на заловените пласьори стана ясно, че основна фигура в търговията с артефакти от България е бившият му колега и настоящ бизнесмен Камен Чернев.

          Беше събота. До понеделник, когато разследването щеше да продължи отново, Апостол Раев разполагаше с ден и половина. „Значи имам време да прескоча до Венеция” – каза си той и се отправи към аерогарата.
          Отлетя с първия самолет за Перлата на Адриатика, изпълнен с надежда, че главният механик на AURORA е един от изчезналите му преди три десетилетия син. Беше взел само едно малко куфарче, снабдено с мини лаборатория за изследванията, които трябваше да направи, за да установи истинската самоличност на Парис Амиз.
          За Розина бе открил противоречиви факти, които тепърва предстоеше да изяснява. Но да, тя наистина се оказа далечна братовчедка по майчина линия на Парис… Ако Никол Патрик Амиз беше наистина негова майка, а не осиновителка.
          Унесен в мислите си, професорът не усети кога самолетът наближи Венеция и кацна на летище „Марко Поло”. Той слезе бързо по стълбичката, отиде до стоянката с водни таксита, качи се в едно от тях и се отправи с него към устието на река Маламоко, където бе яхтата на Алекс Магнум.

ИЛЮСТРАЦИЯ:

Летище „Марко Поло”- Венеция