автор: bolero

Като малък кичур утаена болка,
като кървящо в реката листо,
като отпечатък от чаша в съня ти,
като сгушено в брега стъкълце...
Нека така съществувам в света -
болката ще ми придава смисъл,
кръвта ще ме облива с живот,
отпечатъкът ще е доказателството ми,
брегът ще е моята анонимност.
Какво повече му е нужно на човек,
за да се чувства объркан?