автор: ivliter

Тук стъпил на върха
сред нощната омайна тишина,
сред шепот на звезди,
изплувал над земята,
над тежките й знойни сенки,
потънал надълбоко в себе си,
навлизам в бляскавия град
на Космоса далечен и забулен в тайни.
Към мене звездни ручеи потичат
със сребърни напеви
от изворите на вселенския покой
привидно неизменно вечен.
Обичам тази тишина,
в която знам, че старото умира
и някъде сред тези тихи звездни улици
започва нов живот, с надежди нови.
И тук, на тази моя висина
се раждат думите на песента ми,
обвити в бляскавото тайнство на звезди,
на звездна люлка залюлени.