автор: apostola

1.
Пресъхва вече моята река.
Последни капки скоро ще се влеят
във синьото на горното море,
където ангелите го владеят.
От пълноводна някога река
ще си остане празното корито
със суха и загадъчна тъга...
И всичко ще е в спомени завито.

2.
Забравих вече сладката целувка.
Не чакам днес от никого милувка.
И в часовете късни на нощИте
се сещам вече само за звездите.
Луната вечер още ми се радва
и спомен мил в душата се прокрадва:
как някога във лятото горещо
познавах аз жени и...още нещо...

3.Ако за оня свят поискат виза
да мина границата на отвъдното,
ще дам смирен аз мократа си риза
и в шепата си бъдеще несбъднато.
Ще дам поне едно готово стихче
и то ще бъде сигурно предсмъртното.
И името си аз ще дам на листче
с една любов отвсякъде загърнато.